Мамини моменти / Mommy's moments

Да имам дъщеря е моя сбъдната мечта. Да имам дъщеря е най-голямата отговорност. Да успея да я възпитам като достойна дама, да ѝ оставя ценностите, които всяка жена трябва да притежава! Онова, на което ме е учила моята майка, и ако успея да съм поне на половина добра колкото нея, ще бъда ужасно щастлива! Това, че имам дъщеря, ме кара да се страхувам, да се чудя какво ще бъде нейното бъдеще, дали ще мога да я предпазя и да я защитя от несгодите в света. Но когато се усмихне и очичките и заблестят, знам че всичко ще бъде наред! Да имам дъщеря и да виждам как тя е най-голямата слабост на баща ѝ, как силният и непоклатим мъж се разтапя само от една усмивка и е готов на всичко стига само да няма сълзи в очите ѝ, и да не дава да падне косъм от главата ѝ. А в миговете когато сутрин сладко спят баща и дъщеря, осъзнавам че няма нищо по-ценно на света. Да имам дъщеря и да преоткрия, че всъщност харесвам розовия цвят, да слагам сладки роклички, да връзвам панделки, да облич

Подходящото облекло е много важен елемент от грижите за бебето. Добре е да обличате детето на няколко слоя :  през зимата трислойно (памучна камизолка, боди, гащеризон, жилетка),   през пролетта - двуслойно,  през лятото само с един слой памучни дрешки, с или без чорапки.  За ориентир при бебетата може да служи правилото - облечено като вас, но с още една лека дрешка отгоре.   При студено време: Не забравяйте шапка, която покрива и ушите, шал, който покрива устата (без носа), ръкавички - по възможност без или с едно пръстче. Избирайте памучни дрешки под пуловерчето - може да ги облечете на няколко ката. Ако детето се намокри, прекратете разходката и възможно най-скоро го преоблечете. Признаци, че му е студено, са бледост, неспокойствие, студено носле, врат или тяло. ВНИМАНИЕ! Претоплянето и охлаждането са еднакво опасни! При претопляне детето може да покачи температура или да получи обрив, а при охлаждане лесно се разболява. Следи се детето да не се пре

За да бъда в крак с времето, реших да пробвам да направя коледни сладки, да направя снимки и да напиша пост в блога. Разбира се, обаче това съм аз и нещата не се случиха точно така както си ги мислех..   Не съм изявен кулинар, откровено не обичам да готвя, защото ми се налага.  Готвя, когато съм в настроение, не се придържам строго към рецепти, готвя „на око” и „на вкус”. По случайност или не в 99% от случаите ми се получава. Предварително прегледах рецептите, помолих един приятел да ми изпрати изпробвани такива. Харесах си една и казах тази е. В събота вечер след като сложих мусаката да се пече, се захванах със сладките. Прилежно и старателно си приготвих продуктите, нямах орехи, но си казах какво пък и без тях ще станат, направих първата снимка и започнах с приготвянето на тестото. Бъркам си аз и стигам до момента, в който прибавям брашното, е да обаче не успях да достигна желаната консистенция на тестото. Бъркам в шкафа, останало малко, но не достатъчно. Тук бр