Мамини моменти / Mommy's moments

Отговорът е: „Да, разбира се”! Бебетата спят пълноценно и през това време сънуват. Ето кои са доказателствата за това: - Бързото движение на очите по време на сън – движението на очите под затворените клепачи при нас възрастните е сигурен признак, че сънуваме. Учени от Университета в Тел Авив са установили, че когато по време на сън се вижда движение на клепачите се сменят сцените в сънищата. - Потрепване – ако детето потрепва с ръчички, вратленце, главичка, това е сигурен знак, че сънува. - Усмивка – разбира се, че ще забележите как бебчето ви се смее в съня си, а не е ли това най-прекрасният повод да се усмихнете и вие. Какво сънуват бебетата? Тук можем само да гадаем. Предполага се, че сънищата на бебетата съдържат поредица от картини и светлини, като липсва диалог или някаква форма на разговор. Бебетата до 2-3 годишна възраст нямат развито чувство за страх, ако изключим страха от непознати, което значи, че те не могат да сънуват кошмари. Ако бебето спи нес

Информация за обичая Имената на ритуала в различните части на България са: Прощъпалник, Пощръпулник, Престъпулка, Преходница и Престъпване. Прощъпалник е български народен обичай, с който се отбелязва прохождането на бебе. Така се нарича и питката хляб, която се меси по този повод. На определено разстояние от бебето се поставят предмети, които биха могли да привлекат вниманието му (например книга, молив, пачка банкноти и други). Питката се търкулва пред бебето в посока наредените предмети. Но те не трябва да са познати на детето. Според обичая, онзи от тях, който детето докосне първи, показва с какво детето ще се занимава, когато порасне. Когато майката замеси питката, детето стъпва върху нея, за да му се отбележат ходилата. На пода се постила бяло платно и питката се търкулва по пода. Когато се прави прощъпалника, детето трябва вече да е в състояние да прави самостоятелно стабилни крачки, да не пълзи след питката или да се налага да го държат за ръце. Прощъпалникът

Ние родителите, в забързаното си ежедневие, често забравяме да благодарим на децата си. Трогваме се обаче, когато те ни благодарят и това ни прави истински щастливи. Благодарността ни кара да се чувстваме по-удовлетворени във взаимоотношенията си и изпълва ежедневието ни с положителни емоции! За това не пропускайте възможността да благодарите на децата си, дори през първите години от живота им! Благодаря ти, мило мое дете, за силните прегръдки, с които показваш, че ме обичаш! Благодаря ти, мило мое дете, за способността ти да ме обезоръжаваш с усмивка след поредната пакост! Благодаря ти, мило мое дете, за удоволствието да те гледам как порастваш всеки ден! Благодаря ти, мило мое дете, за умението ти да ме караш да се радвам на малките неща! Благодаря ти, мило мое дете, за шанса пак да бъда дете, наравно с теб в игрите! Благодаря ти, мило мое дете, за заразителния смях и радостта, които ме караш да изпитвам от живота! Благодаря ти, мило мое дете, за чистата ти и искрена лю

Скоро участвах в конкурс, като беше необходимо да изпратим есе на тема какви са нашите причини да изберем да се развиваме в България. По случай националния празник реших да го споделя с вас! Моите 25 причини да избера България Защо да избера да остана в България? А защо не? Каква би била причината да напусна родината си и защо толкова хора я напускат? След дълго обмисляне на възможни причини и съответно отхвърлянето им, защото не намирам стойност в тях, стигнах до извода, че единствената причина, която би ме накарала да напусна България са парите. Вероятно това кара хората да напускат границите на родината. Кариерата… нима тук не можеш да градиш кариера? Или дори и да я изградиш тук, трудът ти ще остане недооценен и ниско заплатен… и да, пак стигаме до парите… Може би за някои хора парите са всичко, чрез тях можеш да получиш всяко нещо, което пожелаеш. Далеч съм от мисълта, че те не са важни, знам как е устроен света и как функционира. Нямам утопични мисли, че дори и да нямаш