Аз избрах професия акушерка и вложих сърцето и душата си

Всяко дете знае отговора на въпроса „Какъв искаш да станеш като пораснеш?”.  Аз от малка мечтаех да стана лекар. Това беше  и мечтата на моя дядо. В семейството си нямам лекари или медицински специалисти, просто за дядо ми лекарската професия беше изключително престижна! За мен, разбира се, също е!

Ако ви идва на ум, че съм се провалила на изпитите и съм станала акушерка, грешите.  Преди да завърша гимназия, срещнах моя мъж (тогава естествено не мислих, че ще ми е мъж), който вече учеше ветеринарна медицина.  Дойде момент в живота ми обаче, когато се наложи  да пренаредя приоритетите си. Замисляйки се за бъдещето и разглеждайки справочника, попаднах на специалност „акушерка”. Имах бегла представа за какво става дума, но не много ясна.

По една щастлива случайност се оказа, че бабата на мъжа ми е била акушерка.  И така, благодарение на разказите ѝ, идеята да бъда акушерка постепенно ме завладя. Разкази за това как са се справяли в миналото, как една акушерка е отговаряла за много жени и новородени, и  е посрещала всички трудности, колко тя  е била отдадена на професията си, колко е вълнуващо в ръцете си да поемеш новия живот, и да оказваш грижи на толкова чисти същества.

Със започване на следването в университета пред мен се разкриха хоризонтите на акушерската професия. Преподавателите ми и всички хора, с които се срещнах там, ме накараха да осъзная, че съм направила правилния избор.  Акушерките не просто израждат бебетата. Те имат честта да бъдат част от това специално преживяване в живота на всяка жена. Всяко раждане е различно, уникално, както всяка жена  и всяко бебе. Абсолютно всичко е възможно по време на раждане.  Да бъдеш свидетел на първата глътка въздух на малкото човече, да бъдеш свидетел на първата среща на майка и бебе, само заради тези две неща си струва да бъдеш акушерка. А колко още много емоционални  моменти има в акушерската професия, не биха ми стигнали думи да ги опиша.

Не мога да се похваля с 20-годишен стаж като акушерка. Имам много какво да уча. Разполагам с опита, който съм придобила през  4-годишното ми обучение  и малко допълнителен стаж. Но пък имам и опита на една бременна жена и майка, пречупен през погледа на медицински специалист. Стремя се  да се развивам и да надграждам знанията и уменията си, защото в това,  с което се захващам винаги влагам сърцето и душата си!
 

И в заключение ще кажа „Не, не съжалявам и за миг, че се отказах да бъда лекар, защото да бъда акушерка е моето призвание, просто разбрах, че имам такава възможност на по-късен етап.” 
И разбира се, че човек трябва да следва мечтите си, но понякога съдбата има по-добри планове за нас, от нас самите!